Денят започна по-възможно най-добрия начин. Станах в 6 ч. и за мое огромно учудване не ми се спеше, а бях изключително свеж и изпълнен с желание за нови подвизи. Все пак днес бе петък, а в този ден, предполагам и вие, не сте от хората, които работят особено много. Общо взето в този ден стоя в офиса до обяд, след което уикендът ми започва.
Леките съмнения, че преминаването през натоварения трафик ще убие част от ентусиазма ми не се сбъднаха. Нахълтах в офиса с 24-каратова усмивка, взех си кафе и се заех с проверката на имейлите си. В единия имах десетина писма, а в другия пет. Писмата в първата поща бяха служебни. Във втората не бях влизал от пет дни и за мое огромно учудване, подателят на едното бе приятел от университета, а в графата “Относно” пишеше “събиране на колегите”. Ха, отворих мейла и съдържанието ме зарадва. Организирана е сбирка на курса. Единственото неприятно нещо за мен бе, че отворих мейла чак сега, а сбирката бе насрочена за тази вечер. Веднага написах отговор, че ще дойда. След това се отправих към деловодството и си пуснах молба за отпуск днес. Часът бе едва 8,30 и нямаше как да остана до обяд в офиса, защото трябваше да приготвям багаж и да пътувам към Велико Търново за сбирката на курса. Както и предполагах, нямаше никакви проблеми с отпуската. Изнесох се от офиса и отидох у дома, за да приготвя багажа. Всичко бе готово за по-малко от два часа, качих се в колата и потеглих.
Още на булеварда обаче колата ми започна да се държи странно. Двигателят прекъсваше леко, а на един от светофарите дори изгасна. Това не ми хареса и в главата ми започнаха да се въртят неприятни мисли. И най-лошото се случи малко след като излязох от града. Двигателят изгасна и колата изобщо не даваше признаци за живот. Дори не си направих труда да отворя капака, защото монтьорските ми познания са пълна нула. Обадих се на брат ми да дойде при мен. Пристигна след 15 минути, погледна двигателя и каза, че също не може да разбере какво му има на автомобила. Издърпа ме до близкия сервиз и замина, защото имал работа. 
Монтьорът се суетя десетина минути около двигателя, гледа го, човърка, пробва да пали и накрая, с типичната за тези хора тежка въздишка каза, че двигателят се е скапал. Е, разбира се ситуацията не била толкова сериозна, но ремонтът щял да отнеме поне два дни. Можел и за ден, но бил затрупан с работа, нямал време и т.н. Стана ми пределно ясно, че пътуването за сбирката на курса няма да се осъществи с моята кола и започнах да мисля варианти. Брат ми отпадаше, защото колата му трябваше. Звъннах на баща ми и той също ме отряза, защото с майка щели да пътуват. Приятелите също бяха категорични, че могат да ми услужат с колите си, но само за няколко часа. А на мен ми трябваше кола до неделя вечерта, когато щях да се върна от Велико Търново. Запалих цигара и в този момент на тотална безисходица се сетих, че в местния вестник веднъж бях видял реклама на фирма, предлагаща автомобили под наем. Това бе спасителното решение и се заех с него. Оставих багажа в сервиза, който се намираше в покрайнините на града, хванах такси и се отправих към центъра на града. Взех вестник. Рекламното каре за рент-а-кар все още бе там. Обадих се и казах, че спешно ми трябва кола до неделя, а човекът отговори “Заповядайте при нас и си изберете автомобил”. 24-каратовата усмивка от сутринта се върна на лицето ми. Отново такси, този път към фирмата за автомобили под наем. Посрещнаха ме изключително любезно. Оказа се, че ползването на автомобил под наем струва между 28 и 110 евро на ден. Всичко зависеше от модела на колата. Нямах намерение да наемам най-скъпото возило, но не исках и да се спирам на най-евтиния вариант. Дневната цена за “Фиат Пунто”, “Сеат Кордоба” и “Опел Корса” бе 28 евро. Тъй като щях да наем колата за три дни сумата падаше на по 23 евро. Тези марки обаче не ме поблазниха. Моята кола е “Шкода Октавия” и разбира се попитах дали имат. Отговорът бе положителен и с това изборът ми на автомобил приключи. Все пак познавах колата и затова исках да пътувам с нея. Цената тук бе 38 евро на ден, което ме устройваше напълно. Платих сумата, оформихме документите и потеглих към сервиза, за да си взема багажа. Монтьорът там се ровичкаше по двигателя на колата ми. Увери ме, че докато се върна всичко ще е поправено. Пожелах му приятен ден и потеглих.
Усмивката не слизаше от лицето ми. Чувствах се малко странно, защото не пътувах с моята кола. Досега винаги се чудех, защо човек би наел автомобил. Какъв е смисълът да даваш пари за возило под наем, след като имаш собствена кола. Сега обаче разбрах, че рент-а-карът е нещо необходимо, без което щях да пропусна събирането на курса.
